English
Новини

В РАМКИТЕ НА ЕЖЕГОДНАТА КАМПАНИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА СЕ ПРОВЕДЕ КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА „ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТРАФИКА НА ХОРА С ЦЕЛ ТРУДОВА ЕКСПЛОАТАЦИЯ: ПОДОБРЯВАНЕ НА МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЧРЕЗ ОБМЕН НА ПРАКТИКИ И

На 30.05.2017 г. се проведе кръгла маса на тема „Противодействие на трафика на хора с цел трудова експлоатация: Подобряване на мултидисциплинарното сътрудничество чрез обмен на практики и информация“. Събитието беше организирано от Националната комисия за борба с трафика на…

17.07.2026

В РАМКИТЕ НА ЕЖЕГОДНАТА КАМПАНИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА СЕ ПРОВЕДЕ КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА „ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТРАФИКА НА ХОРА С ЦЕЛ ТРУДОВА ЕКСПЛОАТАЦИЯ: ПОДОБРЯВАНЕ НА МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЧРЕЗ ОБМЕН НА ПРАКТИКИ И ИНФОРМАЦИЯ“


На 30.05.2017 г. се проведе кръгла маса на тема „Противодействие на трафика на хора с цел трудова експлоатация: Подобряване на мултидисциплинарното сътрудничество чрез обмен на практики и информация“. Събитието беше организирано от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), с подкрепата на  Посолството на Нидерландия в България.

Кръглата маса беше открита от Н. Пр. Том ван Оорсхот, посланик на Кралство Нидерландия в България,  Н. Пр. Ема Хопкинс, посланик на Обединеното Кралство в България, г-жа Зорница Русинова, зам.-министър на труда и социалната политика и г-жа Камелия Димитрова, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.

Н. Пр. Том ван Оорсхот отбеляза, че трафикът на хора е едно от най-тежки нарушения на човешките права и е сложно явление, а в борбата с него е нужен комплексен подход и усилия за екипна работа. Един от приоритетите на двустранното полицейско сътрудничество между България и Холандия е именно в борбата с трафика на хора. Според него, е необходимо да се повишава информираността на населението, да има програми за предотвратяване на трафика на хора и за защита на жертвите. С общи усилия се стремим да достигнем до уязвими групи, които може да станат жертви на това престъпление, за да се замислят за предпоставките да попаднат в схема на трафик, преди да тръгнат на работа в Холандия. По време на съвместните ни информационни дейности, стигнахме до редица лидери в общностите и ги запознахме с рисковете.

Н. Пр. Ема Хопкинс сподели, че две трети от жертвите на трафик на хора с цел трудова експлоатация във Великобритания са мъже, а една пета са деца. Те идват предимно от Полша, Румъния, Словакия, България и Литва. Много често жертвите са от уязвими групи, дори хора със зависимости. Те работят в хранително-вкусовата промишленост, земеделието и строителството. Но има и такива, които работят като роби в домове. Това са предимно нигерийски граждани. По думите й, необходими са спешност и неотложност на действията, тъй като престъпните мрежи стават все по-съвършени.

Г-жа Зорница Русинова отбеляза, че един от основните приоритети в работата са борбата с неграмотността и социалното изключване, като основен инструмент в противодействието на трафика на хора. Децата не трябва да изпадат от училище, защото това води до безработица. По думите й, превенцията и информираността са изключително важни. Много често хората не знаят, че заминавайки да работят в чужбина има опасност да станат жертви на трафик.

Г-жа Камелия Димитрова очерта характерните профили на пострадалите лица, които са предимно безработни български граждани, с нисък социален статус, без образователен ценз или квалификация. Заминават за чужбина, без формални договори, най-често подведени от обещания предавани от уста на уста от хора на които имат доверие, на хора от общността. Нескончаемия финансов дълг, вменен от трафикантите, ги задържа в ситуация на експлоатация. Ежегодно по време на пролетно-летния сезон, зачестяват сигналите подадени за този вид престъпление. Само за началото на 2017 г. в Националната комисия има подадени 14 сигнала за потенциални жертви на трафик с цел трудова експлоатация, а за 2016 сигналите за този вид престъпление са 43.

По време на кръглата маса бяха разгледани някои основни аспекти в противодействието на трафика на хора с цел трудова експлоатация, включени в сесиите Трафик на хора и трудова миграция – реалности и превенция, Практики и опит при разследване на престъплението и подобряване на мултидисциплинарното сътрудничество, както и Подпомагане и защита на жертвите и уязвимите групи.

По време на първата сесия, г-н Стефан Ралчев, главен експерт към НКБТХ, представи информация за проучване сред ромските групи в два квартала в гр. Пещера, с цел създаване на целенасочени мерки за превенция, което установило липса на образование и на квалификация сред респондентите. Забелязва се липса на доверие при осъществяване на контакт при проучващите на място. Данните показват, че около 78 на сто от всички заминали са предприели пътуване с цел работа извън страната след съдействие от роднини. Около 85 на сто от жителите на двата квартала на Пещера живеят с около 170 лева на месец, при линия на бедност - 300 лева. Част от тях заминават заради зависимост от психо-активни вещества - хероин. Масово всички пътуват без договори. Пещера е изключение от общата статистика за страната, защото хората от двата квартала заминават масово за Франция, като в това число има и мъже, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация.

В рамките на сесията, беше представен също Наръчник за мултидисциплинарно сътрудничество за превенция на трафика на хора с цел трудова експлоатация, който е резултат от проекта TeamWork! Укрепване на мултидисциплинарното сътрудничество срещу трафика на хора с цел трудова експлоатация, е създаден с цел подготовка на нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2016 г.

Г-жа Любка Костадинова, секретар на Местната комисия за борба с трафика на хора в гр. Благоевград, сподели детайли от мултидисциплинарния аспект на работа на специалистите и превенционни дейности на местно ниво.

В рамките на втората сесия, г-н Алексей Андреев, представител на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) сподели подробности за опита на представителите на Службите по трудови и социални въпроси (СТСВ) на МТСП, т. нар. трудови аташета, в държавите с най-големи общности от българи – Испания, Гърция, Германия, Великобритания, Австрия. Службите имат много добро взаимодействие с държавите дестинации и институциите в България, а превантивната  дейност не би била успешна без този подход. Опитът сочи, че най-често българи подават сигнал, че са жертви в мрежа за трафик на хора. Сигналът се предава и в най-близкото полицейско управление. В друг случай представители на неправителствения сектор подават сигнал в мисиите. Те се интересуват от възможността за издаване на документи, за да могат жертвите да бъдат върнати в родината си. Най-честите случаи са на мъже, на възраст между 18 и 30 години, които не говорят езици, нямат образование и квалификация, често са от ромски или турски произход и не познават правата си. Работата се намира посредством социалните мрежи, електронни канали на комуникация, чрез роднини или посредници. Най-много случаи има в Австрия, Гърция, Испания, Великобритания.

Представителите на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“- Отдел „Европол“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ - Министерство на вътрешните работи (МВР) и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (МТСП), очертаха основните аспекти в детекцията и разследването на престъплението. По информация на МВР, трудовата експлоатация заема второ място сред целите на трафика на хора. Обичайните страни на дестинация са Испания, Италия, Гърция, Швеция, Чехия и други, а селското стопанство е отрасъла, в които най-често пострадалите намират работа. В тези случаи родовият принцип е силно застъпен. Най-често жертвите сами подават сигнал, но не са малко случаите, когато сигналите идват и от други институции, а голяма част от трафиканите имат свои агенции за работа в чужбина. По информация от ИА Главна инспекция по труда, сигналите за български граждани, пострадали от трафик на хора с цел трудова експлоатация непрекъснато нарастват, но успоредно с това се разширява и обхвата на обменяната информация с партньорите.